КАКВО ДА НАПРАВИМ, АКО ДЕТЕТО ЗАПОЧНЕ ДА ЗАЕКВА?

Заекването е едно от най-често срещаните и мъчителни говорни нарушения.

Обикновено възниква в периода между 3 и 5-годишна възраст, когато най-активно се развива речта. Благоприятна почва за поява на заекване са лабилната нервна система при някои от децата, прекомерните страхове, срамежливост, силна впечатлителност, лесна раздразнителност или двигателно безпокойство, както и продължителни боледувания, които водят до изтощение.

Каква е картината на заекването?

Детето удължава звуковете, често се задъхва  по средата на изречението или блокира говоренето като  повтаря началните звукове, думи или фрази. Понякога  има придружаващи, неспецифични  движения на крайниците или тикове като мигане с очи, изкривяване на устата и лицевата мускулатура.

Понякога първите признаци остават неразпознати от родителите и те се обръщат към логопед или психолог когато установят и други промени в поведението на детето като: проява на различни страхове, прекомерна плачливост и избягване от комуникация.

Често родителите свързват появата на заекването с някакъв преживян стрес или уплаха, и понякога първата им реакция е да отидат при врачка или баячка за леене на куршум или друга подобна алтернативна намеса, без да отчитат, че тези действия може да доведат до допълнителен стрес и напрежение. Силната тревожност на родителите от появата на заекването и трескавите им действия се отразяват изключително негативно върху и без това лабилната нервна система на заекващото дете.

Добре е да се потърси консултация с логопед още в първите дни от появата на проблема, независимо от възрастта на детето. Изключително разпространен мит е, че с детето може да се започне логопедична работа, когато то навърши 5 години. Ако заекването се е появило около 3 годишна възраст до петата година биха се развили сериозни отклонения в поведението и задълбочаване на спазмите.

Логопедичната терапия с малкото дете е насочена към преодоляване на дихателните и речеви спазми чрез играта и консултиране на родителите как да облекчават мускулните блокажи в домашни условия.

Понякога родителите се успокояват, че забелязаното заекване е изчезнало или се проявява само в различни силни емоционални моменти. Ако проблемите с плавността на речта са от т.нар. „физиологичен тип”, т. е. свързани са с факта, че мисълта на детето изпреварва неговите способности за говорене – да, в тези случаи нямате повод за тревога, но ако след известен период от време заекването се появи отново – често това е индикация, че е налице проблем, върху който трябва да се работи. Тези повторни появи на заекването се наричат „рецидиви” и обикновено всеки следващ път са по-силни и по-драматични от предишните прояви.

Как можете да помогнете на заекващото дете у дома?

• На първо място не допускайте детето да разбере, че сте обезпокоени от говорното му нарушение и се постарайте да откриете източниците на емоционално напрежение у дома, в детската градина или училище.
• Не карайте детето да повтаря всяка дума или израз. Това усилва напрежението и създава допълнително безпокойство, че не справя или че не го харесвате.
• Вие самите говорете спокойно, бавно и без напрежение. Детето неусетно ще последва Вашия ритъм.
• Ако установите дневен режим, включващ регулярно редуване на покой и активност, ще успокоите нервната система на детето, а заниманията с музика и танци действат чудесно за изработване на плавен и устойчив ритъм на речта.

И все пак, ако детето започне да заеква, се обърнете незабавно към специалисти!