КЪСНОТО ПРОГОВАРЯНЕ НА ДЕЦАТА – НОРМА ИЛИ ПАТОЛОГИЯ?

Всеки родител с нетърпение очаква детето му да произнесе първите си думички и въпросът, който най-често задават е – кога е нормално детето да проговори.

На този въпрос за съжаление няма точен отговор, защото всяко дете се развива индивидуално и някои деца може да започнат да бърборят още в периода 8-10 месечна възраст, докато други упорито мълчат до 2-3 годишна възраст.

Често родителите с притеснение споделят, че детето им още не говори, но знае как се включва телевизора, сменя каналите и умело борави със смартфон. За добро или зло децата ни се научават да боравят с техниката преди да се научат да говорят.

През последните години се наблюдава тенденция на все по-късно проговаряне на децата. Деца на 2 и половина – 3 години боравят с няколко думи, издават по – често нечленоразделни звуци, и то само когато искат да получат нещо и най-често използват плача и тръшкането като средство за комуникация. Причините са много, но най-очевидната  е огромният поток от информация, който  ежеминутно залива все още незрялата нервна система на бебето.

Съвременните деца  живеят в свят, който изобилства от стимули – образи, форми, цветове и движения и от тях се иска да обработват бързо и непрекъснато огромна нова информация, която достига до тях от заобикалящата ги среда. Нормално е при толкова много стимули детето да не успява да обработи цялата постъпваща информация и някои стимули да са с приоритет пред други.

Какво означава това? 

Силният звук на телевизора, ярките, движещи се  картини на анимационните филмчета често се оказват по-силен стимул от речта в нормалното човешко ежедневие.

Майки споделят, че децата им стоят като „залепени” пред телевизорите или таблетите, задържайки се концентрирани  с часове, но не реагират на  опитите за вербална комуникация, дори и когато родителят крещи с пълно гърло, за да привлече тяхното внимание.

В последните години се наблюдава още едно така да го наречем странно явление. Детето закъснява в говорното си развитие. До 3 годишната си възраст общува с мимики, жестове и неразбираеми звуци.

 …..И изведнъж – проговаря – на АНГЛИЙСКИ.  А никой в семейството не говори този език и детето не расте в двуезична среда. Родителите, зарадвани, че малкият им наследник е толкова умен, че на крехката възраст от 2 и половина – 3 години назовава животните, предметите и действия на английски и вече мислено го записват в Английска гимназия, само след няколко месеца с тревога установяват,че детето упорито отказва да повтаря думички на български език и в много от случаите дори не разбира, това, което му се говори на родния език.

Специалистите по слухова преработка са на мнение, че причината за това явление е в честотната характеристика на звуците на човешката реч, която е различна за отделните езици. Ако детето е стимулирано от бебешка възраст със звуци, идващи от една по-агресивна в сравнение с речта среда като телевизията и то с предавания които не са на родния език на детето, неговият слухов апарат се НАСТРОЙВА към тази честота и то става невъзприемчиво към езика на своите родители.

Добре е родителите да се замислят преди да включат телевизора или да сложат таблета или телефона в ръцете на децата си, за да си осигурят известно време на спокойствие за домакинска работа  или просто за почивка.

И ако детето е вече на 3 години, но не използва речта като средство за комуникация, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се консултирайте със специалистите – логопед и психолог!!!