Полезно

hands-4344711_1920

УВРЕЖДАНЕТО НА ГОВОРНАТА ФУНКЦИЯ В ПО-КЪСНА ВЪЗРАСТ СЕ ПРОЯВЯВА КАТО СЛЕДСТВИЕ ОТ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА ИЛИ МОЗЪЧНИ ТРАВМИ.

АФАЗИИТЕ  представляват разпад на речта и способностите за общуване, проявяват се най-вече при възрастни хора и обикновено настъпват внезапно, като най-честата причина  за загуба на езиковите и говорните способности е прекаран инсулт или друг вид мозъчна патология.

Тревожна е статистиката, която сочи, че България е на едно от първите места в света по заболявания, свързани с мозъчни инсулти и има тенденция за прогресивното им нарастване през последните 15 години.

Още по-тревожен е фактът, че пада и възрастовата граница на тези заболявания и не е малък броят на хора в трудоспособна възраст, които загубват способностите си да работят и да общуват.

За съжаление, това е въпрос, който е особено болезнен за тези, които са преживели подобни проблеми и за техните близки, защото след като преминат животоспасяващите интервенции, качеството им на живот чувствително се влошава. Затрудненията в рехабилитацията могат да се проявяват на различни нива,  като често болните с афазия  имат проблеми с моторните умения, необходими за говоренето или писането, а също така афазията може да създаде психологични и междуличностни затруднения както за болния, така и за неговото семейство и приятели.

Езиковите бариери често водят до  депресия и проблеми във взаимоотношенията.

В голяма част от случаите се наблюдават и промени в емоциите, характера и поведението – болният често е депресиран, мнителен, избягва общуване с близките или в други случаи не осъзнава нарушенията на собствената си реч.

Афазията често се съпровожда с нарушения и в други функции, свързани с паметта и ориентацията в пространството, времето и собственото тяло. Нарушенията на  движенията, свързани с обличане, миене, хранене и използване на предмети от бита са допълнително затруднение в живота на болните с афазия.

Препоръчително е терапията за възстановяване на способностите за общуване да започне скоро след получената травма. Говорните проблеми не винаги могат да бъдат коригирани напълно, но може да се направи много за частичното им превъзмогване.

И логопедите не са единствените, които са в състояние да помогнат в тези случаи.  Близките и приятелите могат да се  включат активно в процеса на рехабилитация, като следват някои съвети.

В общуването си с болния с афазия е добре да опростявате изреченията си, да забавяте темпото на говорене и да давате повече време на болния за говорене. Не довършвайте изреченията му и не поправяйте грешките. Това може да доведе до раздразнение и срам от неправилния говор и да откаже болния от опити за комуникация. Не скачайте от тема на тема и насочвайте разговорите в една посока. Включвайте човека с афазия в разговори колкото може повече. Изолацията в комуникацията може да вложи психическото му състояние.

Всякакви занимания свързани с координация на тялото и умствена дейност са полезни за болния с афазия. Такива са пъзелите, решаване на леки кръстословици и игри за стимулиране на паметта.

Добре е работата с логопед да започне възможно най-скоро след травмата. В логопедичната работа се използват упражнения за подобряване и развиване на комуникативните умения, които започват с елементарни задачи за назоваване на предмети и  артикулационна гимнастика.

Логопедът може да научи болния как да компенсира езиковите разстройства и как ефективно да общува чрез знаци или рисунки и  може да обучи близките как да се справят с проблемите в комуникацията с човека с афазия, за да могат те адекватно да се включат в процеса на неговата рехабилитацията.

 

 

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.