Полезно

pencil-1112242_1920

ДИСЛЕКСИЯ ЛИ Е ВСЯКО ЗАТРУДНЕНИЕ В УЧЕНЕТО?

Предлагаме ви за разглеждане една тема, която е колкото позната, толкова и погрешно възприемана – това е темата за дислексията.

В последните години това е въпрос, който занимава сериозно не само логопедите и психолозите, но и преподавателите в училищата и родителите.

Наблюдава се  тенденция да се увеличават случаите на  затруднение на училищните умения във възрастта, когато децата тръгват в първи клас и последвалите години на началния етап на обучение.

На какво се дължи това? Каква е причината една немалка част от децата да изпитват затруднения в усвояването на четенето и писането.

Какво се получава много често? Детето отива в 1 клас и противно на очакванията на учители и родители не успява да научи веднага буквите, често обърква букви, които си приличат, някои ги изписва на обратно или огледално, трудно се научава да чете и в повечето случаи не разбира прочетеното, а диктовките след проверка са нашарени в червено като в сцена от сериала „ От местопрестъплението”.

В много от случаите при наличие на затруднения в ученето веднага някой се намира да постави страшната диагноза – дислексия и родителите объркано започват да се лутат и често чуваме въпроса: „ Ще се оправи ли? Това лекува ли се?”

На първо място, дислексията не е заболяване, а като термин означава нарушение на способността за овладяване на четенето.

На второ място, с  „дислексия”  неправилно се означават и много различни причини за несправяне с ученето, които специалистите наричат още специфични затруднения на способността за учене.

Много са случаите, при които на децата е поставена диагнозата „дислексия”, а затрудненията в ученето им се дължат причини, свързани с ограничен потенциал за учене, проблеми в езиково-говорното развитие, хиперкинетичен синдром, различни емоционално-поведенчески разстройства и не на последно място – лошо преподаване.

Искаме да обърнем внимание на факта, че почти всички деца, които имат проблеми в развитието , изпитват и затруднения в добиването на грамотност и умения за учене. Често се приема, че дислексията е естествено следствие на нарушения на езиково-говорното развитие. С други думи, смята се, че порасналото дете, имащо  проблем с късно проговаряне, например, има задължително и дислексия.

Добре е тук да очертаем някои разлики. Децата с проблеми в развитието на говора имат затруднения в ученето, защото езиковият дефицит се проявява и в други области на развитието като слушане, разбиране, запаметяване, мислене, внимание  и други нарушения на способностите за учене, докато речта на децата с дислексия се характеризира с правилна употреба и с нормално развитие и проявите и са само в писмената и форма.

Наблюденията показват, че голяма част от  децата с дислексия се изразяват много добре и демонстрират богат речник. Ако не е налице това условие, то става въпрос по-скоро за специфично езиково нарушение, а не за дислексия. При дислексията са нарушени единствено уменията за четене и писане, докато децата с проблеми в развитието на речта имат и други дефицити, което е и съществената разлика между двете явления.

Правилното диагностициране на тези нарушения е определящо за избор на правилната терапия. Нашият съвет към родители и учители е да се обърнат към специалистите – логопеди и психолози, за да се уточни коректно какъв точно е проблемът и да се избере правилна стратегия за справяне с него.

По какво се различава дислексията от  другите нарушения, при които се срещат затруднения в овладяване на училищните умения.

Сериозен проблем е практиката да се причисляват деца със дислексия като умствено изостанали. Много често сред хората, които не са специалисти и някои педагози съществува мнението, че ученик, който не се справя в овладяване на четенето, писането или математиката, по всяка вероятност е и с интелектуален дефицит.

Нека кажем с няколко думи какво представлява умствената изостаналост и защо е важно да се разграничава от дислексията.

На първо място,  най-общо казано причините за поява на интелектуален дефицит са  генетични фактори  или мозъчни увреди, родови травми, менингити или енцефалити.

Второ – тя се характеризира с недоразвитие на психичната дейност, като особено са засегнати познавателните процеси и личността като цяло. Увреждането  на когнитивните функции представлява нарушения в способностите за вземане на решения, речевите и мисловните способности, нарушения в паметта, логическото мислене, възприятията и познавателните способности.

 И тук е важно е да се отбележи, че децата с дислексия са със средно или в повечето случаи над средното ниво на интелигентност и това се явява един от изключващите маркери на дислексията.

В същото време,  един от най-деликатните въпроси е свързан с разграничаването на децата с дислексия от тези, които са носители на един друг вид нарушение – т.нар. „хиперкинетичен синдром”. Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието е един от най-често срещаните проблеми  в детска възраст и се определя като нарушение на поведението. Често синдромът на хиперактивност се съчетава и с училищни затруднения, които се проявяват в дефицити при овладяване на четенето и писането и затруднения в зрителната и двигателна координация. Основната черта на този вид нарушение  е несправянето с различни по вид задачи, незавършване на вече започнати задачи, разсеяност, проблеми с концентрацията и вниманието. Хиперактивността е нарушение на поведението, докато наличието на поведенчески, емоционални и психиатрични проблеми са също изключващ критерий за дислексия.

От друга страна децата с дислексия често демонстрират емоционални, поведенчески и социални дефицити.

Каква е причината за това?

В повечето случаи постоянно повтарящите се неуспехи формират у тях чувство на несигурност, защото не могат да отговорят на  очакванията на другите по отношение на усвояването на училищните умения и поведение. Често имат лоша Аз-концепция и ниска самооценка, а средата в която живеят нерядко им предлага негативна оценка и изолация. Чувствайки се непълноценно, детето с дислексия става конфликтно, агресивно, проявява свръхчувствителност към забележки, затваря се в себе си, а в някои случаи може да се проявят и различни психосоматични симптоми като повръщане или безсъние.

Важно да се обединят усилията на специалисти, педагози и родители, защото дислексията не е болест и децата с дислексия не са умствено изостанали, а проблемите им не са  резултат от лошо обучение или възпитание,  мързел, недостатъчно учене или нежелание за развитие.

Децата с дислексия имат богато въображение, мислят в картини, имат бърза мисъл и силна интуиция и имат нужда от различен подход, който да развива техните силни страни.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.