КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПРОБЛЕМИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА РЕЧТА И ЗАТРУДНЕНИЯТА В УЧИЛИЩЕ?

Имат ли връзка  проблемите в развитието на речта при децата до шестата година и затрудненията в училищните умения?

Докато детето е на 3 – 4 години, голяма част от родителите се успокояват с мисълта, че то е още малко, може все още да не говори , но  докато тръгне на училище има още много време. Много от тях смятат, че не е нужно на тази възраст децата да се занимават с букви, цифри и звукове и често чуваме репликата – „да оставим детето да си изживее детството”.

Това е така, но в тази възраст се формират уменията за т. нар. „фонологично осъзнаване”, което е в основата както на развитието на речта, така и на способностите, свързани с четене, писане и учене.

Какво е фонологично осъзнаване и как се формира то при децата? Това е   умението  да се отделят думите в изреченията, разбирането, че думите могат да се римуват и умения за създаване на рими. Следва разбирането, че думата се дели на срички и че сричките са съставени от звукове, че някои думи започват или завършват с един и същи звук или пък от няколко звука да състави нова дума.

Как става това?

Още в първите месеци от раждането си бебето много бързо започва да различава гласа на майка си и този на непознати хора и може да не разбира смисъла на речта на близките си, но безпогрешно реагира на интонацията в  думите. Това е началото на фонологичното осъзнаване – от общия поток от звуци да се отделят тези, които имат значение за бебето.  Когато стане на 8 – 10 месеца се появява т. нар. „лепетна” реч. Това е неспирното несвързано бърборене на бебето, което всъщност е имитация на речта на околните. Малко по-късно, около първата година то започва да „отделя” смислово някои думи, които вече имат значение за него – „мама”, „тате”, „баба”, „дай”, „ам”. Така се развива  фонологичното осъзнаване – от общия поток на речта  да се отдели ДУМАТА. След това към нея се добавя още една дума, имаща значение за детето и вече се получава изречение – „Мама дай”. Това е моментът, в който малкото дете разбира, че всяко нещо има своето название и го отделя от другите. Започва натрупване на разбиране за нови думи и до третата година речникът нараства с около 300 думи.

Ако речта на детето изостава в развитието си и то не може правилно да конструира изречение, или липсват няколко групи звукове в произношението му, как да искаме от него да отдели първи и последен звук на думата, да я раздели на срички и да намери друга дума, която да прилича на нея и да състави рима. Всички тези умения са в основата на овладяването на четенето и писането и няма как да се формират за една година в предучилищна или в 1 клас.

Дефицитите  във фонологичното осъзнаване често са в основата както на късното проговаряне, така и в последвалите проблеми в способностите за учене в училищна възраст.

Фонологичната осъзнатост е част от езиковите умения при децата и нормално се развива най-активно във възрастта от 4 до 7 години, но ако детето е вече на около 3 години и говорът му закъснява, е добре да се обърне внимание на развитието на това умение малко по-рано.

Разбира се, това съвсем не означава да започнете да занимавате малкото дете с буквите, а да подберете такива  игри, които ще му помогнат да развие усещането си за ритъм, рима и дума.

Различни изследвания показват, че в игри , при които се задават задачи за римуване се наблюдават по-високи нива на мозъчна активност. Някои автори откриват пряка връзка между уменията за римуване и четенето, като предлагат доказателства, че овладяването на по-елементарни фонологични умения като разпознаване и възпроизвеждане на рими може да улесни ограмотяването.  Римуването помага на децата като развива умения за групиране на думите, които си приличат по звучене и изграждат способностите им да правят връзки между понятията и последователностите, което на малко по-късен етап ще се използва, за да може детето да раздели думата на срички, сричките – на звукове и да съотнесе звукът към неговата буква.

До 3 годишна възраст родителите могат успешно да се справят като използват ритмичните детски песнички, като наблягат интонационно на римуваните думи. Добре е да четат на децата кратки стихчета, като ги провокират да ги показват с движения на тялото и кратки звукоподражателни думички.

Интересен начин за развитие на фонологичната осъзнатост при малки деца е играта  за слухово внимание – „Познай кой прави така”. Вземете 3 предмета, например лъжици, направени от различен материал – дърво, метал и пластмаса. При почукване по масата те издават различни звуци. При всяко почукване, добавяйте кратка думичка, имитираща звука – например „бум-бум”, „топ-топ”, „чук-чук” . Повторете няколко пъти и дайте и на детето да почуква с лъжиците, за да усети разликата в звученето само, a вие добавяте към почукването звукоподражателните думички. След  това задайте въпрос – кой направи „бум-бум”, кой направи „топ-топ” и т.нататък , а детето трябва само да посочи предмета.

С нарастване възрастта на децата нарастват и способностите им за разпознаване и възпроизвеждане на рими и след четвъртата година игрите за развитие на фонологичното осъзнаване се усложняват. Интересна за децата е игра, в която  маркират с жетончета думите от изречението и да ги  броят, като обръщат внимание на малките думички. Следва развитие на умението да отгатват думите, ако те са произнесени бавно и на срички и да разделят думите на срички с пляскане. Съставянето и изговарянето на скороговорки, римушки и гатанки стимулира развитието на усещането за ритъм и рима,  а разбирането  на понятията за еднакво и различно помага на  детето да отличава по слух различното значение на близки по звучене думи.

Към петата година задачите  за развитие на  фонологичното осъзнаване се усложняват с откриване на изолирани звукове, определяне на начален и краен звук на думите и произнасянето им звук по звук.

Около шестата година детето трябва да може да манипулира със сричките в думата като ги размества, прибавя и отнема срички,  за да образува нови думи.

Тези задачи са чудесно средство за превенция на  училищните затруднения в началния етап на обучение.